Новини

Над дъгата

Изложба НАД ДЪГАТА организирана от сдружение ПРОЕКТЪТ ДЪГА.
Сдружението е основано от автори на комикси, чиято цел е възраждането и популяризирането на българския комикс. Повод за изложбата е издаването на албум със същото заглавие. Албумът е в ограничен тираж, предназначен за колекционери и запалени любители.
Изложбата и албумът са осъществени благодарение на безвъзмездното участие на художниците Николай Додов, Сотир Гелев, Евгений Йорданов, Румен Чаушев, Петър Станимиров, Росен Манчев, Владимир Коновалов, Димитър Стоянов – Димо и Пенко Гелев, на сценаристите Любомир Чолаков, Марин Трошанов и Евгени Пройков, на автора на студията към албума Антон Стайков, на Свобода Цекова, която направи фотографиите.
Изложените табла представляват уникални отпечатъци, удостоверени със специален сертификат, подписан от автора и могат да бъдат закупени от любители и колекционери – информация може да се получи на адрес naddagata@abv.bg.
Приходите от изложбата и албума ще послужат за издаването на следващ албум през 2013 г. и за събития, представящи българския комикс.

Нюансите след дъгата
Антон Стайков
Сборният албум „Над дъгата, 20 години по-късно” се появява в края на 2012 година, точно 20 години след последния, 42 брой на списание „Дъга”. През осемдесетте години “Дъга” е единственото комикс-списание на български език, и по-важното, само с български автори и много български теми. Тя очерта границите на две поколения художници и няколко поколения деца, които успешно го разпознаха като “своето списание” на мястото на легендарния “Пиф с играчка” и случайно попаднали броеве на американски супергерои или сръбски комикс издания.
Първият му брой (декември 1979), се появява в годината на детето, по време на илюзорното размразяване в социалния и обществен живот. Събирането на група подготвени художници и сценаристи довежда до реализирането на новаторско за България комикс издание. В началото идеологията е повод, и то само за някои от поредиците. Веднага се появяват фантастични, исторически, комични истории, свободни от идеологически клишета. Въпреки че се появява само един път на три месеца, “Дъга” се задържа с високо качество до последният си брой през 1992. Закриването на издателството съвпада с разпада на комунистическата идеология и с бедността на прехода - несигурно време за България.


Настоящият албум не е продължение на “старата Дъга”.
Той изразява желанието на 9 автори да стигнат до сегашните читатели в България, които се измориха от социалните мрежи, торентите и кабелните доставчици на визуални разкази. Публиката иска отново да разгръща комикси, радва се на големите формати, в които детайлите са неизменна част от преживяването, и ги реди в библиотеките си. Заедно с европейски, американски и японски комикс разкази в най-различни жанрове, които все по-често достигат до родните книжарници, читателите имат нужда от български автори, с близки до тях сюжети и съвременна графична визия.
Художниците разказват представените тук истории с универсалния език на комикса, но оцветен с нюансите от началото на 21 век.
АВТОРИТЕ се събират в този албум, за да заявят отново любовта си към комикса и утвърдят мястото си в европейското комикс-семейство. Всички заедно кондензират годините след последния брой на Дъга в ново качество - техните истории са по-зрели, с усложнени сюжетни нишки и плътна структура.
ИЗДАНИЕТО
Aлбумът навлиза и в териториите на графичната новела, по-близo до литературата – документална, трилър, фентъзи. Това издание не следва буквално „Дъга”, но се опира на традициите на легендарното и обичано списание.
“Призрак” на Сотир Гелев се разполага в драматичен момент от бомбардировките над София през 40-те.
Наградената “Дамга” на Петър Станимиров е в традицията на фентъзи романа, в нея кулминацията - метаморфозата на героинята - смразява с типична комикс стилистика. Eдинствено Ян Бибиян на Росен Манчев е пореден епизод на героя на Елин Пелин. Бенковски на Владимир Коновалов допълва българските исторически митове, започнати още в брой първи с образа на Левски, а героите на Димитър Стоянов продължават космическата сага ЕЛО в по-ново време и с други герои.

ГЕРОИТЕ
През 80-те години героите на Дъга са част от разширената митология на развития социализъм: “народни бранители”, партизани и ятаци, смели разузнавачи, покорители на космически пространства, или просто “хора от народа”. Всичко това, само декларирано в уводните статии на списанието, не се превръща в нарисувани истории. Самата форма на комикса превръща партизани и космонавти, работници и исторически фигури в “герои в акция”. Като следват модела и мощното въздействие на комикса още от зараждането му в края на 19 век, изображения и текст градят тези универсални герои, които събличат идеологичните си костюми и построяват нови митове.
Това обяснява интереса към списанието и огромния му тираж, реализирани по ироничен начин в партийното издателство “Септември”. За издателството те осигуряват печалби, с които се издават луксозни томове идеологическа пропагандна литература.
В настоящето издание някои от героите извикват нови тълкувания. Пенко Гелев разказва на границата на документалното. В селският пейзаж и конкретните следвоенни години можем да прочетем и друго време, универсалната история на детството и изграждането на характерите на децата. Финалът е брутално реалистичен, в традициите на Зола.

ТЕМИТЕ

През 2012 година всички теми са вече позволени, битките не са непременно на две противоположни сили, историята се разрязва под друг ъгъл, а на мястото на клишираните фабули се появяват нови сюжети с неочакван обрат.Зрителят вече е равноправен съучастник в изграждането на действието. Стилистиката и техниката на водене на разказа черпи от литературата и киното на 20 век. Връщания, забавяния, разминаване на успоредното движение на текстове и изображения доближават наративите до филмовата стилистика от последните години. И все пак, някои разкази учат децата да си помагат, като в разказите за скаутите на Румен Чаушев, но и да се забавляват – както прави Николай Додов, който забавлява децата като собствени внуци. В тях цвят, изказ и композиция се съобразяват с по-малките читатели.

Графичният стил също се променя.
Евгени Йорданов замества познатия си от 90-те години графичен контрат с нюансирани лави и акварелни преливки, които плавно градят богати текстури. Мекотата на платовете и блясъкът на металните шпаги са толкова важни за него, колкото виртуозните ракурси в сцените с фехтовка, конски галоп, или многопланови композиции с автентични архитектурни детайли от Франция на Дюма.
Димитър Стоянов се завръща в комикса с типичните си стилизирани фигури с преувеличени ракурси. Ясни контури, уверен щрих и изграждане на дълбоки, понякога безкрайни пространства. В новия епизод на ЕЛО той припомня този отличаващ го стил, като хармонична богата тоналност всмуква читателите в третото измерение.