hud galeria2
икони и картини от художествена галерия бургас графика от художествена галерия бургас скулптура и живопис от художествена галерия бургас

Новини


Фонд

Изложби

Особеност на художника Найден Петков, за която почти не се сещаме, дотолкова сме я приели като нещо естествено е ,че той притежава „редкия дар да бъде едновременно понятен и артистичен“. Това определение за него, направено навремето от друг художник, има смисъл на най-искрено признание и силата да бъде актуално дори и след много години. При всяка изложба , при всяка среща с изкуството на Найден Петков, независимо в коя медия – живопис, графика или кино, независимо в кой жанр работи ,той остава в границите на реалността, като непрекъснато се опитва да я направи по вълнуваща и поетична.


Той е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят. Времето, процесите и модите в изкуството ни сякаш минават незабелязано покрай него : той не е докоснат от естетиката на 50те , нито от бурните промени през 60те, не „проговаря“ на асоциативно – метафоричния език от 70те, няма необходимост и от преосмисляне на пластичността през 80те.


Той има своя път, който до края, до самия край през 1989 година, следва. В него голяма част и най-много творческа енергия е отредена на пейзажа . Защо Найден Пеков е така завладян от пейзажа? Вероятно защото е бил завладян от това как изглежда светът и никога не е уморил да го наблюдава. Или, напротив, рисуването на пейзажи е начинът му да сподели преживяното, да покаже своите чувства чрез различните състояния на природата. Какъвто и да е отговорът пейзажите му излъчват неговото присъствие, неговата изящност, неговата романтична представа за света. Зрителя е омагьосан да навлезе в този свят, все по навътре и по навътре, там, където го очакват обгорени в охра цветове и плътни оловни тонове, синтетични форми и разкриваща се на пластове живописна материя. Хора се срещат рядко в тези пейзажи. Когато все пак ги има, те са без особено значение за художник, просто фигури или силуети, които служат за мащаб на някое пробождащо небето дърво. Съвсем друго е когато Найден Петков рисува портрети – едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. Тогава сякаш е обсебен от човека отсреща. Притежаващ остро чувство за физиономичност и психология, той съумява да улови същността на модела и да го изрази в творбите си. Моделите му в повечето случаи са представени фронтално, общуват директно със зрителя и образуват единно цяло пространството. Художникът постига тази хармония благодарение на съчетаването на светлината и цветовете и на магнетичното си дарование на живописец. Със същото дарование а създадени и композициите му, и малкото на брой интериори, самотни ателиета, които пазят спомена значение артистично присъствие.


         Графиката на Найден Петков притежава същата енергия, която има и в живописта му. Многобройните рисунки, наричани от художника „пътни бележки“ изпълнени върху хартия с акварел и темпера, с разредени маслени бои, със сепия, въглен или креда, както и литографиите, представят по –различен начин любимите му мотиви. Монохромността присъща и на част от живописните му работи, е завладяваща в графичните листове. Заради многобройните нюанси на един и същи цвят, които моделират формата и и’ придават артистичност. В допълнение линията очертава движението на облаците и сенките, на контурите на лицата и фигурите уловени сякаш с едно докосване на ръката. Това оставя впечатлението, че художникът създава наново света, а не просто една работа от пластичен порядък. Може би Найден Петков не е правил разлика.  


 


Румяна Константинова

БХГ


МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
ИВАН МИЛЕВ


Стари черги, алафранги, разпятия, невести, шевици, богатири, змейове, шарени стомни, черен хляб, огнени колесници…приказки и легенди… Свързваме ги с жътварските песни, с молитвите и заклинанията, с обредите и кукерския танц, с ритуалите, чиято забравена същност ги е превърнала в елегия. Те са част от света на нашето въображение, от детските спомени, от фриволната емоция, в която странно се преплитат реалност и измислица, духовно смирение и бурни страсти. Те са и носталгия по нещо безвъзвратно отминало и съвременно усещане за неопределеното нещо, което ни липсва. Музика, изцеление, отчаяние, безсъница, прошка – видими образи на невидими неща. Малцина са успели да проникнат там. И там са останали завинаги. Сред тях е магическият свят на художника Иван Милев. Той е в истинския смисъл на понятието рожба на своето време; на българската душевност, на една епоха, лутаща се между земята и небето, между ралото и абсурдните илюзии, между легенди и драми.
За трийсетте си години живот Иван Милев /1897-1927/ остава неизменно свързан с две взаимнопроникващи се измерения на своето детство - страст и тъга, езическа сила и самотност, житейска философия и приказност. Събрани в едно те водят младежа с печалните очи към онова негово изкуство, което ще шокира, завладява и възторгва. То започва още от отделенията, когато дори учителите го наричат художник и се плашат от неубозданото му въображение, преминава през Северния фронт и двудневната му изложба в Казанлък /1917/, следва го в малката стая на родопското училище в с. Горски извор /1919/ , за да не му даде повече покой, за да го принуди, както казва Николай Райнов да рисува, сънувайки с отворени очи. Следва павилионът в Борисовата градина и Художествената академия /1920/ и шестте години, в които трябва да събере образите на душата си.
Успял да обхване както никой друг родното, усетил чудодейната ритмика на старите предания и песни, проникнал в трепета на безименните иконописци и марангози, в звучността и причудливата форма на орнаменти и шевици, Иван Милев с езическа страст търси корена на тяхната благочестивост. С тревожно безпокойство са обсебени неговите мадони, овчари и гъдулари. Сватбата, годежът, танцът и жътвата като стари, прастари, уморени от времето ритуали, с бавно провлачено движение добиват своите очертания чрез изразителната линия и вълшебната звучност на цветовете. Всички те водят Иван Милев, като в състояние на транс, към приказните видения, вселили се в тревогата на реалното. Той сам създава легенди, безмълвни като надеждата.
Вглъбени или носени от вихъра на въображението, демонично застинали с огромни трескави очи или пристъпящи като на свещенодействие, неговите герои носят онзи дух, който е символ на вечните ценности в човешкия живот и природата, наследени от забравените ни прадеди. Всяко движение, всеки жест, ритъм и цвят имат определен смисъл, превръщащ условността в удивителна понятност. А там някъде изчезва границата между легендата и живота. Там майката, годеницата, Крали Марко, жътварят, Ахинора, детето, бежанците … и самият той се срещат с вечността.


Марин Добрев


Назад
burgas art gallery
Бургаска художествена галерия
Петко Задгорски
ул. Митрополит Симеон 24
8000 гр. Бургас
e-mail: burggallery@abv.bg
Ако желаете да ни изпратите запитване или съобщение, използвайте формата за обратна връзка


2013 БХГ ПЕТКО ЗАДГОРСКИ - Всички права запазени
Powered by Suzara web design