hud galeria2
икони и картини от художествена галерия бургас графика от художествена галерия бургас скулптура и живопис от художествена галерия бургас

Новини


Фонд

Изложби

Климент Атанасов –


благородната страст на колекционерството


 


Колекцията е съкровеност, респект, памет.


Колекцията е принцип и патос, ред и систематика.


Колекцията е отворена, незавършена, любопитна.


Всяка колекция си има своята история.


Всяка колекция има свой сюжет.


Всяка колекция е отпечатък от нечии емоции.


Колекцията е залог за търсене и провокация към тълкуване.


Колекциите моделират онова специфично усещане за време, без което е невъзможно конституирането на понятието за културна ценност.


Колекциите развиват усетите за дълбочина, култивират способността да се преживее диалектиката на миналото и настоящето. Сванати в този смисъл, колекциите не се състоят от предмети, а от живи вещи, от умни и вещаещи вещи, от вещи, озарени от аура.


 


٭٭٭


Има разрушителни страсти, колекционерството е съзидателна страст.


Колекционерството е любопитство, ангажимент, нарастващо знание. То е следствие от една често неосъзнавана воля за структуриране. Валтер Бенямин има всички основания когато ни убеждава, че колекционерът е „изначално развълнуван от безпорядъка, от разпокъсаността, в която пребивават вещите в света.”


В най-дълбоката си същност колекционерството е потребност от общуване и споделяне. То не е свидливо трупане и загърбване на света.


Колекционерството е общност, изградена от хора със сходни нагласи и интереси, основана на доверие.


Колекционерството е вечното предизвикателство на търсенето, размяната и допълването.


Именно защото е воля за ред и копнеж по смисъл, колекцията не е ориентирана към ползата, а има идеална цел и образователна стойност. Но преди всичко тя е душевен интериор, психическа инфраструктура.


 ٭٭٭


Истинският колекционер е пазител.


Пазителят е мотивиран не от богатството, а от силата на духовните послания, които съдействат за развитието на човека и бранят човечеството от ослепяване.


Климент Атанасов е един от страстните, компетентни и упорити български колекционери.


Десетилетия наред той събира, класифицира и структурира най-разнообразни свидетелствата на миналото. Събрани и подредени в колекция вещите, произведенията на изкуството, се превръщат в знаци на епохата. Чрез тях епохите проговарят, очертават лицата си.


Те ни ориентират в бита, в ценностите, в господстващите представи за добро и зло, за наслада и красота, за власт и подчинение...


Колекцията от графики на Климент Атанасов ни дава тъкмо такава обемна представа за динамиката на времето. Тя показва стиловото многообразие на творците и епохите, но и подобието на човеците.


Хората обитават не просто домове и градове, но и структури на желанието, светове на мечтанието. Истинският творец е способен да улови именно тези невидими страни на човешкото, белезите на нашия дълбинен психически живот.


Затова истинската картина никога не е проста илюстрация, запечатване на видимото. Тя е проникване в невидимото, надникване в дълбокото.


Като художник, като човек с дарба, Климент Атанасов има сетива за сюжетите отвъд видимостта. Цялостното му творчество е доказателство за това. Събраните от него графики са селектирани тематично, но и според по логиката на невидимото, според принципите на другата реалност.


Те ни дават познание и ни даряват вълнение.


Те ни правят различни на самите себе си.


От хилядолетия наред тази е задачата на изкуството – не да потвърди света, а да го размести, да го постави под въпрос.


Да ни изуми с посланието си.


 


Валери Стефанов,


Председател на Съюза на колекционерите в България


 

БХГ


МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
ИВАН МИЛЕВ


Стари черги, алафранги, разпятия, невести, шевици, богатири, змейове, шарени стомни, черен хляб, огнени колесници…приказки и легенди… Свързваме ги с жътварските песни, с молитвите и заклинанията, с обредите и кукерския танц, с ритуалите, чиято забравена същност ги е превърнала в елегия. Те са част от света на нашето въображение, от детските спомени, от фриволната емоция, в която странно се преплитат реалност и измислица, духовно смирение и бурни страсти. Те са и носталгия по нещо безвъзвратно отминало и съвременно усещане за неопределеното нещо, което ни липсва. Музика, изцеление, отчаяние, безсъница, прошка – видими образи на невидими неща. Малцина са успели да проникнат там. И там са останали завинаги. Сред тях е магическият свят на художника Иван Милев. Той е в истинския смисъл на понятието рожба на своето време; на българската душевност, на една епоха, лутаща се между земята и небето, между ралото и абсурдните илюзии, между легенди и драми.
За трийсетте си години живот Иван Милев /1897-1927/ остава неизменно свързан с две взаимнопроникващи се измерения на своето детство - страст и тъга, езическа сила и самотност, житейска философия и приказност. Събрани в едно те водят младежа с печалните очи към онова негово изкуство, което ще шокира, завладява и възторгва. То започва още от отделенията, когато дори учителите го наричат художник и се плашат от неубозданото му въображение, преминава през Северния фронт и двудневната му изложба в Казанлък /1917/, следва го в малката стая на родопското училище в с. Горски извор /1919/ , за да не му даде повече покой, за да го принуди, както казва Николай Райнов да рисува, сънувайки с отворени очи. Следва павилионът в Борисовата градина и Художествената академия /1920/ и шестте години, в които трябва да събере образите на душата си.
Успял да обхване както никой друг родното, усетил чудодейната ритмика на старите предания и песни, проникнал в трепета на безименните иконописци и марангози, в звучността и причудливата форма на орнаменти и шевици, Иван Милев с езическа страст търси корена на тяхната благочестивост. С тревожно безпокойство са обсебени неговите мадони, овчари и гъдулари. Сватбата, годежът, танцът и жътвата като стари, прастари, уморени от времето ритуали, с бавно провлачено движение добиват своите очертания чрез изразителната линия и вълшебната звучност на цветовете. Всички те водят Иван Милев, като в състояние на транс, към приказните видения, вселили се в тревогата на реалното. Той сам създава легенди, безмълвни като надеждата.
Вглъбени или носени от вихъра на въображението, демонично застинали с огромни трескави очи или пристъпящи като на свещенодействие, неговите герои носят онзи дух, който е символ на вечните ценности в човешкия живот и природата, наследени от забравените ни прадеди. Всяко движение, всеки жест, ритъм и цвят имат определен смисъл, превръщащ условността в удивителна понятност. А там някъде изчезва границата между легендата и живота. Там майката, годеницата, Крали Марко, жътварят, Ахинора, детето, бежанците … и самият той се срещат с вечността.


Марин Добрев


Назад
burgas art gallery
Бургаска художествена галерия
Петко Задгорски
ул. Митрополит Симеон 24
8000 гр. Бургас
e-mail: burggallery@abv.bg
Ако желаете да ни изпратите запитване или съобщение, използвайте формата за обратна връзка


2013 БХГ ПЕТКО ЗАДГОРСКИ - Всички права запазени
Powered by Suzara web design